Работа има, мераклии - не
Равнището на безработица в България за август е 4,3% - рекордно ниска стойност от съществуването на статистиката на Агенцията по заетостта. На първо четене това е отлична вест за държавата - хората разчитат на трудови приходи, а не на обществени заплащания, а хазната се цялостни от налози и осигуровки. Новината обаче не е толкоз добра за вложителите - предлагането на фрагменти е свръхограничено както откъм количество, по този начин и откъм качество.
Знаете ли каква тъга е да си намеря човек за продавач-консултант в хранителен магазин, възкликва притежател на обект в Пловдив. Сагата му е в няколко дейности, само че без резултат. За изявление идват десетки, само че още от вратата дават сигнал, че не им се работи, споделя той. Дори пазарлъците за заплатата не дават резултат, защото или работното време им е неловко, или почивките са къси, или сменният режим не ги устройва, или държат наложително уикендите да са свободни. А аз отсреща не желая съвсем нищо особено - нито висше обучение, нито характерни умения, езици или нещо друго, споделя притежателят на магазина. Заплатите, които дава, са към 1200 лв. чисто.
В производството проблемите са същите и съгласно специалисти те пак се дължат на по-ниското обучение на фрагментите. Работещите не желаят да схванат, че нискоквалифицираният труд се заплаща малко, а висококвалифицираният - със солидна заплата, обобщава обстановката анализаторът Светозар Гледачев. Ето за какво бизнесът се видя заставен да води стройна политика и за привличане на гении, и за задържането им. Става въпрос обаче за в действителност подготвени фрагменти, с положителни умения в своята професионална област и личностни характерности като преданост, отговорност, екипност и така нататък
А заплатите порастват
В последните седем години разноските за труд на работодателите в Пловдивско порастват годишно с добър и резистентен ритъм, показва Георги Стоев от „ Тракия тех “. Най-отчетлив е в бранша мехатроника и аутомотив (8.7%), в произвеждане на храни и питиета (7.9%), в процесните промишлености (производство на химикали и метали - 9.4%) и така нататък При това посочените данни са за интервала 2014-2021 година Тази година поради инфлацията нарастването на заплатите би следвало да е по-голямо. Въпреки това то едва ли ще покрие инфлацията, бърза да означи анализаторът. Секторът " Мехатроника и аутомотив " са доста значими за пловдивската стопанска система, тъй като около тях пораждат и други бизнеси и основават конкурентен напън за личен състав и хонорари. Заетите са над 20 700.
Българските компании против задграничните
Индустриалното сърце на България, както назовават икономическите зони край Пловдив, дават самун на към 71 000 души, показва Георги Стоев. Противно на упованията обаче, едвам 27 000 работни места са основани от задгранични компании. По-голямата част е дело на локални бизнесмени. Единствено в бранш " Мехатроника и аутомотив " разумно преобладават непознатите притежатели, защото заводите тук доставят непосредствено на компаниите-майки в автомобилния бранш.
Дразнещата „ междинна работна заплата “
Средната работна заплата за месец юни за Пловдив-област е 1480 лв. бруто, или с други думи - шести сме по мярка, съпоставено с другите административни области. Това значи, че в джоба на средностатистическия пловдивски чиновник влизат 1148 лв., останалото отива за налози и осигуровки. Статистиката държи на този индикатор поради общата картина и той се пресмята автоматизирано - Иван е на минимална работна заплата от 710 лв., а съседът му Димитър - на 2250 лв.. Когато пристигна вложител с интерес за бизнес в Пловдив, той не пита какъв брой е междинната работна заплата за страната, а „ какъв брой е междинната заплата за позиция Х в бранш У тъкмо в район Пловдив “, изяснява Георги Стоев. Когато му покажем диаграмата с растежите на заплатите в съответния бранш, той е наясно, че това значи годишна актуализация на възнагражденията, най-малко със междинния растеж през годините, споделя анализаторът. Нещо повече, от инвеститорския интерес до откриването на предприятието минават година или две и мениджърът е наясно, че данните за заплатите, които вижда в този момент, ще са с update след две години и това би трябвало да влезе във финансовите им проекти. Според анализатора изразителен инвеститорски интерес за район Пловдив има и през 2022 година, макар провокациите в геополитически и стопански проект.
Всички са недоволни
Средно трудовите хонорари в България са нарастнали с 13.6 на 100 за една година (юни 2021-юни 2022), в случай че инфлацията към тази дата беше 16.9%. Ето за какво служащи и чиновници всеобщо реват за още пари, които да им подсигуряват същия стандарт на живот като преди, а синдикатите се упражняват още веднъж с претенции за по-висока минимална работна заплата и така нататък
Пазарът на труда в България от години е килнат, безапелационен е анализаторът Светозар Гледачев. Големият проблем е, че българският служащ е нискоефективен. Процентът на работните заплати по отношение на Брутният вътрешен продукт на страната е 0.64% - най-голям от останалите в Европейски Съюз - 27. Тоест произвеждаш нещо за 1 лев, само че 64 стотинки от него отиват за заплати. На другия полюс е Ирландия - с 0.32 на 100. За да има вложения и модернизации в стопанската система, да се създава повече и да се дават по-добри хонорари, би трябвало да се следва моделът на Ирландия, уверен е Гледачев.
От години богатите компании вършат всичко допустимо, с цел да автоматизират и роботизират производството си. С други думи - по-малко хора - по-малко проблеми. Защото роботите не боледуват, не излизат в отпуск, не желаят покачвания на заплатите, нямат синдикати и могат да работят и през деня, и нощем.
Знаете ли каква тъга е да си намеря човек за продавач-консултант в хранителен магазин, възкликва притежател на обект в Пловдив. Сагата му е в няколко дейности, само че без резултат. За изявление идват десетки, само че още от вратата дават сигнал, че не им се работи, споделя той. Дори пазарлъците за заплатата не дават резултат, защото или работното време им е неловко, или почивките са къси, или сменният режим не ги устройва, или държат наложително уикендите да са свободни. А аз отсреща не желая съвсем нищо особено - нито висше обучение, нито характерни умения, езици или нещо друго, споделя притежателят на магазина. Заплатите, които дава, са към 1200 лв. чисто.
В производството проблемите са същите и съгласно специалисти те пак се дължат на по-ниското обучение на фрагментите. Работещите не желаят да схванат, че нискоквалифицираният труд се заплаща малко, а висококвалифицираният - със солидна заплата, обобщава обстановката анализаторът Светозар Гледачев. Ето за какво бизнесът се видя заставен да води стройна политика и за привличане на гении, и за задържането им. Става въпрос обаче за в действителност подготвени фрагменти, с положителни умения в своята професионална област и личностни характерности като преданост, отговорност, екипност и така нататък
А заплатите порастват
В последните седем години разноските за труд на работодателите в Пловдивско порастват годишно с добър и резистентен ритъм, показва Георги Стоев от „ Тракия тех “. Най-отчетлив е в бранша мехатроника и аутомотив (8.7%), в произвеждане на храни и питиета (7.9%), в процесните промишлености (производство на химикали и метали - 9.4%) и така нататък При това посочените данни са за интервала 2014-2021 година Тази година поради инфлацията нарастването на заплатите би следвало да е по-голямо. Въпреки това то едва ли ще покрие инфлацията, бърза да означи анализаторът. Секторът " Мехатроника и аутомотив " са доста значими за пловдивската стопанска система, тъй като около тях пораждат и други бизнеси и основават конкурентен напън за личен състав и хонорари. Заетите са над 20 700.
Българските компании против задграничните
Индустриалното сърце на България, както назовават икономическите зони край Пловдив, дават самун на към 71 000 души, показва Георги Стоев. Противно на упованията обаче, едвам 27 000 работни места са основани от задгранични компании. По-голямата част е дело на локални бизнесмени. Единствено в бранш " Мехатроника и аутомотив " разумно преобладават непознатите притежатели, защото заводите тук доставят непосредствено на компаниите-майки в автомобилния бранш.
Дразнещата „ междинна работна заплата “
Средната работна заплата за месец юни за Пловдив-област е 1480 лв. бруто, или с други думи - шести сме по мярка, съпоставено с другите административни области. Това значи, че в джоба на средностатистическия пловдивски чиновник влизат 1148 лв., останалото отива за налози и осигуровки. Статистиката държи на този индикатор поради общата картина и той се пресмята автоматизирано - Иван е на минимална работна заплата от 710 лв., а съседът му Димитър - на 2250 лв.. Когато пристигна вложител с интерес за бизнес в Пловдив, той не пита какъв брой е междинната работна заплата за страната, а „ какъв брой е междинната заплата за позиция Х в бранш У тъкмо в район Пловдив “, изяснява Георги Стоев. Когато му покажем диаграмата с растежите на заплатите в съответния бранш, той е наясно, че това значи годишна актуализация на възнагражденията, най-малко със междинния растеж през годините, споделя анализаторът. Нещо повече, от инвеститорския интерес до откриването на предприятието минават година или две и мениджърът е наясно, че данните за заплатите, които вижда в този момент, ще са с update след две години и това би трябвало да влезе във финансовите им проекти. Според анализатора изразителен инвеститорски интерес за район Пловдив има и през 2022 година, макар провокациите в геополитически и стопански проект.
Всички са недоволни
Средно трудовите хонорари в България са нарастнали с 13.6 на 100 за една година (юни 2021-юни 2022), в случай че инфлацията към тази дата беше 16.9%. Ето за какво служащи и чиновници всеобщо реват за още пари, които да им подсигуряват същия стандарт на живот като преди, а синдикатите се упражняват още веднъж с претенции за по-висока минимална работна заплата и така нататък
Пазарът на труда в България от години е килнат, безапелационен е анализаторът Светозар Гледачев. Големият проблем е, че българският служащ е нискоефективен. Процентът на работните заплати по отношение на Брутният вътрешен продукт на страната е 0.64% - най-голям от останалите в Европейски Съюз - 27. Тоест произвеждаш нещо за 1 лев, само че 64 стотинки от него отиват за заплати. На другия полюс е Ирландия - с 0.32 на 100. За да има вложения и модернизации в стопанската система, да се създава повече и да се дават по-добри хонорари, би трябвало да се следва моделът на Ирландия, уверен е Гледачев.
От години богатите компании вършат всичко допустимо, с цел да автоматизират и роботизират производството си. С други думи - по-малко хора - по-малко проблеми. Защото роботите не боледуват, не излизат в отпуск, не желаят покачвания на заплатите, нямат синдикати и могат да работят и през деня, и нощем.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ